Добре дошли в сайта на д-р Севдалина Ламбова, дм, ревматолог

 

 

 

Ревматологията е медицинска специалност, която изучава диагнозата, лечението и профилактиката на ревматичните заболявания, които включват системните автоимунни заболявания и болести на опорно-двигателния апарат с изключение на тези, асоциирани с травма. Основните групи ревматични заболявания са:

Системни заболявания на съединителната тъкан: Ревматоиден артрит (РА), системен лупус еритематозус, прогресивна системна склероза, полимиозит/дерматомиозит, синдром на Сьогрен, смесена съединително-тъканна болест, недиференцирано заболяване на съединителната тъкан, системни васкулити (грануломатоза на Wegener, възлест полиартериит, микроскопски полиангиит, болест на Бехчет, гигантоклетъчен (темпорален) артериит със или без полимиалгия ревматика) и др.

Серонегативни спондилоартропатии Анкилозиращ спондилит/болест на Бехтерев, псориатичен артрит, синдром на Райтер и др.

Остеоартроза

Заболявания на костите - Остеопороза, остеомалация, аваскуларна некроза, болест на Пейджет и др.

Мекотъканен ревматизъм (извънставна патология) - Фибромиалгия, локална периставна патология като тендинити, теносиновиити, бурсити, ентезити и др.

Метаболитни заболявания асоциирани с ревматични прояви - Подагра, кристална артропатия, асоциирана с кристали калциев пирофосфат дихидрат и др.

Ревматичните заболявания са най-честата причина за хронична болка в клиничната практика, заемат водещо място като причина за временна нетрудоспособност с отсъствие от работа и трайна нетрудоспособност с ранно пенсиониране. Имат висока честота и повечето от тях са хронични страдания. Поради това те имат огромно влияние върху функционалния капацитет и качеството на живот на отделния пациент, върху обществото като цяло и генерират големи икономически разходи навсякъде по света. Ревматичните болести могат да засегнат всички възрасти, но най-честите сред тях като остеоартроза (ОА) и остеопороза се срещат по-често с напредване на възрастта. Глобалната демографска тенденция за застаряване на населението прави особено актуален въпроса за лечението на тези заболявания. ОА е дегенеративно ставно заболяване, което се характеризира с прогресивна загуба на ставен хрущял, ново костно формиране по ставните ръбове (остеофити) и субхондрална склероза. Засяга носещите стави (коленни и тазобедрени), гръбначен стълб, ставите на ръцете. ОА сигнификантно нараства с възрастта като за ОА на колянна става е установена честота > 30% във възрастта над 65 години. Остеопорозота е метаболитно костно заболяване, което се характеризира с намалена костна минерална плътност, нарушена микроархитектоника на костта и повишен риск от фрактури, като най-чести са тези на гръбначни прешлени, бедрена кост и дистална част на лъчевата кост. Своевременната диагноза и лечение на остеопорозата е от съществено значение, тъй като вертебралните фрактури водят до намаляване на ръста, хронична бока в гърба, деформация на гръдния кош и влошено качество на живот. Бедрените фрактурите са с лоша прогноза и са асоциирани с висока смъртност. Установено е че всяка втора жена и всеки пети мъж на възраст над 50 години имат риск от остеопоротична фрактура. РА е хронично мултисистемно заболяване, чиято основна проява е симетричния и ерозивен артрит, но могат да бъдат засегнати също белите дробове, очите, кръвоносни съдове и др. Честотата му варира между 0.5 и 1%. Някои от ревматичните заболявания като прогресивна ситемна склероза, полимиозит/дерматомиозит, васкулити се отнасят към редките болести, които са по-малко познати и диагнозата им в редица случаи се забавя. През последните години ревматологията бележи значителен прогрес в областта на изучаване на патогенезата на автоимунните заболявания, както и в обогатяване на терапевтичния арсенал. Биологичните медикаменти са нова ера в лечението на РА и други възпалителни артропатии, като в практиката продължават да навлизат нови молекули. Установено е, че ранната диагноза на РА и ранното започване на болесто-модифициращо лечение предотвратява развитието на ерозии и структурната увреда. Аналогични проучвания за ефект на терапията в ранен стадий на заболяването се провеждат и при прогресивна системна склероза. Пациентите с хронични ревматични заболявания се нуждаят от обучение за справяне със заболяването, за спазване на подходящ хигиенно-диетичен режим и регулярно проследяване за постигане на най-добър терапевтичен резултат, запазване на трудоспособността и качеството на живот. Лечението на хроничните ревматични заболявания е споделен процес между ревматолога и пациента. Задължение на ревматолога е да предостави на пациентите с ревматични заболявания най-съвременното подходящо за тяхното състояние лечение. Пациентите с ревматични заболявания от своя страна трябва активно да участват в лечебния процес, което е възможно посредством близко взаимодействие и пълноценно общуване с лекуващия ревматолог.