Добре дошли в сайта на д-р Севдалина Ламбова, дм, ревматолог

 

 

 

Мекотъканен ревматизъм

            Mекотъканният ревматизъм обхваща множество патологични състояния на извънставните мекотъканни структури на опорно-двигателен апарат. Към тази група се отнасят патологични процеси в сухожилията, сухожилните влагалища, лигаменти, бурси, ставни капсули, мускули, фасции. Мекотъканният ревматизъм може да се прояви като изолирана периставна патология или като регионален миофасциален болков синдром.  

 

            Фибромиалгията също се отнася към мекотъканния ревматизъм, но при нея се счита че патологичният процес е на ниво централна нервна ситема. Фибромиалгията се характеризира с наличие на дифузна хронична (с продължителност > 3 месеца) невъзпалителна болка и наличие на болезнени точки при натиск, установени от лекар. Болката се счита за разпространена, когато е налице в лявата и дясна телесна половина, над и под талията и е асоциирана с аксиална скелетна болка (шиен, гръден отдел на гръбначния стълб или болка в кръста). Други характерни признаци на заболяването са умора, невъзстановяващ сън, когнитивни проблеми (трудна концентрация, забравяне и др.), депресия, главоболие, феномен на Рейно, сухота в очите и устата, субективно усещане за наличие на оток, парестезии, синдром на раздразненото черво, дисменорея и др. Честотата на фибромиалгията е около 3.4% при жени и 0.5% при мъже. Около 79-90% от засегнатите пациенти са жени. Началото на заболяването обичайно е между 30 и 55 години. Фибромиалгията е първична и вторична – в контекста на редица ревматични заболявания като ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус и др. Диагностицирането наличие на асоциация на ревматични заболявания с вторична фибромиалгия е от съществено значение, за да се избегне ненужното приложение на токсични антиревматични лекарствени средства.  

 

            Лабораторни и инструментални изследвания

            Лабораторните и инструменталните изследвания при пациенти с фибромиалгия се назначават с цел изключване на патологични състояния, които могат да имитират изявената клинична картина. Интерпретацията на находките, диагнозата и лечението се реализира от ревматолог.  

 

            Лечението на фибромиалгията включва обучение на пациентите, лечебна гимнастика, физиотерапия, приложение на аналгетици, антидепресанти и други медикаменти по преценка на лекаря.

 

            Регионалният миофасциален болков синдром се отнася към локализираните форми на мекотъканен ревматизъм, при който са налице чувствителни точки в мускулната тъкан, при палпация на които се изявява силна локална болка и чувствителност. Въпреки че е локализирана извънставна патология, болката при регионалния миофасциален болков синдром е по-разпространенена в сравнение с локализираните форми на периставна патология. Най-често болковият синдром е локализиран едностранно в кръста, шията, рамото или в областта на тазобедрена става.        Примери за локализирани форми на периставна патология са тендинити, теносиновиитеи, бурсити, ентезити или ентезопатии (възпаление или патология на залавните места на сухожилията, лигаментите или ставните капсули за костта). Те могат да се изявят и в контекста на възпалителни ставни заболявания, като ентезитите са характерен признак за серонегативните спондилоартропатии. При мекотъканния ревматизъм е налице изолирано ангажиране на периставни структури при отсъствие на ставно заболяване  и се развива в резултат на повтаряща се травма с нисък интензитет или при преумора. Локалните форми на мекотъканен ревматизъм обхващат значителна част от консултациите в първичната медицинска помощ и тези в специализираните ревматологични звена. Счита се, че тези страдания са 1/3 от ревматичната патология в практиките на общопрактикуващите лекари и най-честата причина за отсъствие от работа поради временна нетрудоспособност сред ревматичните заболявания. Познати са редица патологични състояния в различни анатомични зони. Сред най-честите в клиничната практика са проявите на мекотъканен ревматизъм в раменна област. Структурата на раменната става осигурява голям обем на движение на ставата, което се постига вследствие на ниската степен на конгруитет на ставните повърхности и комплексното устройство на периставните тъкани. Голямата подвижност в раменната ставата е предпоставка за чести механични увреди на меките тъкани. Периставната патология в областта на раменна става включва тендинит на ротаторния маншон, адхезивен капсулит („замръзнало“ рамо), субакромиален бурсит, тендинит на сухожилието на двуглавия мускул на мишницата и др. В областта на лакътна става основните форми на мекотъканен ревматизъм са латерален епикондилит (лакът на тенисиста), медиален епикондилит (лакът на голф-играча), олекранен бурсит. В зоната на китката и ръката основни форми на периставна увреда са тендовагинит на първия канал (болест на de Quervain), ганглиони, контрактура на Dupuytren, синдром на карпалния канал и др. 

 

            Основните периставни патологични състояния в областта на тазобедрена става са трохантерен бурсит, бурсит на бурса iliopectinea, ишиоглутеален бурсит. Други форми на мекотъканен ревматизъм за долни крайници са локализирани около колянна става (препателарен бурсит, бурсит на бурса anserine, поплитеална киста (Бейкърова киста), и около глезенна става (ахилов тендинит, ретрокалканеарен бурсит, ретроахилесов бурсит, плантарен фасциит и др.).

 

            За диагнозата и диференциалната диагноза на локалните периставни увреди ключово значение има мускулно-скелетната ехография, по преценка - ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография, конвенционална рентгенография.

 

            Лечението на локализираните форми на мекотъканен ревматизъм включва нестероидни противовъзпалителни средства, локално инжектиране на кортикостероиди, физиотерапия.

 

                                                                                  Д-р Севдалина Ламбова, дм