Добре дошли в сайта на д-р Севдалина Ламбова, дм, ревматолог

 

 

 

Реактивен артрит

             Реактивните артрити са хетерогенна група възпалителни ставни заболявания, които са свързани с предхождаща инфекция, но причиняващият инфекциозен агент не може да се установи в ставните структури. Отнасят се към групата на серонегативните спондилоартропатии. Включват широк спектър от поствирусни и постбактериални артрити. Обичайни причинители на реактивни артрити са Chlamydia trachomatis, Salmonella, Campylobacter, Yersinia, Shigella flexneri. Реактивен артрит, който се развива след предхождаща инфекция на храносмилателна или пикочо-полова система и се характеризира клинично с триадата - артрит, конюнктивит, уретрит/цервицит или гастроентероколит се означава с термина синдром на Райтер-Лерой. Средната честота на реактивните артрити асоциирани с различни микробни причинители се счита, че е около 100-200 случая на 100 000 души население. Фактори, които повлияват отключване на патологичния процес са характерни структурни и функционални особености на инфекциозния агент, генетичния терен (наличие на HLA B 27 антиген) и имунния отговор на организма.

 

            Ставното възпаление при синдрома на Райтер-Лерой обичайно протича по типа на асиметричен олигоартрит (засягане на до 4 ставни зони) с тенденция за предоминантно ангажиране на големите стави на долните крайници. Може да се установи наличие на дактилит (дифузен оток на пръстите на ръцете или стъпалата извън контура на ставите), който е характерна находка при серонегативните спондилоартропатии. Друг характерен симптом е болката в кръста или седалището в контекста на остър сакроилеит. Обичайно ставното възпаление е най-интензивно в първите няколко седмици. В част от случаите симптомите могат да се задържат няколко месеца. При някои пациенти артритът има хронично протичане с ремисии и екзацербации. Насочено в анамнезата трябва да се търсят данни за предшестваща инфекция (дискомфорт при уриниране, патологично генитално течение, диария), защото обичайно е налице интервал между нейните прояви и симптомите на реактивен артрит, поради което пациентите ги считат за независими събития. Следва да се отбележи, че в част от случите инфекцията протича безсимптомно. Специфични за синдрома на Райтер-Лерой са извънставните прояви, които могат да насочат към точната диагноза. Характерно е развитието на ентезит (възпаление на залавното място на сухожилията и лигаментите за костта), което е характерен клиничен признак за цялата група на серонегативните спондилоартропатии. Характерни локализации на ентезита са ахилесово сухожилие, плантарна фасция, които протичат клинично с болка по задна повърхност на глезенна става и болка в петата, а в част от случаите и с оток. Могат да се наблюдават редица патологични прояви от страна на лигавиците като конюнктивит, орална афтоза, лезии по генитална лигавица.

 

            Лабораторни и инструментални изследвания

            При синдрома на Райтер-Лерой в острия стадий може да се установи значителен възпалителен отговор с повишени стойности на скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) и CRP. Стандартно тестовете за ревматоиден фактор и общи антинуклеарни антитела са негативни. По дефиниция причиняващият организъм не се изолира от засегнатите от възпаление стави, но може да бъде доказан в различни микробиологични проби. Назначават се редица изследвания като копрокултура, уретрален/цервикален секрет, урокултура.

 

            Рентгенографията на стави, мускулоскелетната ехография и ядрено-магнитният резонанс могат да се използват за доказване наличието на възпалителни промени от страна на опорнодвигателен апарат – периферен артрит, ентезит, сакроилеит.

 

            В около 80% от случаите симптомите отзвучават в рамките на една година. При пациентите с положителен HLA-B27 антиген, прогнозата може да е по-неблагоприятна, клиничното протичане по-тежко и в част от случаите да е необходима хоспитализация. В останалата част от случаите може да се развие хроничен артрит с епизоди на обостряне на ставното възпаление. Пациентите следва да бъдат инструктирани относно необходимостта от предпазване от инфекции в бъдеще.

 

            Лечението включва нестероидни противовъзпалителни средства, антибиотици, кортикостероиди през устата и вътреставно и в част от случаите болесто-модифициращи антиревматични средства. Точният терапевтичен план се определя от лекуващия ревматолог във всеки индивидуален случай.

           

                                                                                  Д-р Севдалина Ламбова, дм