Добре дошли в сайта на д-р Севдалина Ламбова, дм, ревматолог

 

 

 

Псориатичен артрит

              Псориазисът е автоимунно кожно заболяване, при което се развива хиперпролиферация на епидермалните кератиноцити, съчетано с възпаление на епидермиса и дермата. Засяга от 1 до 5% от населението в различни части на света като честотата за бялата раса е около 2%. Характерна е изразена фамилна предиспозиция за развитие на заболяването. Кожните лезии могат да са асимптоматични или асоциирани със сърбеж и най-често са локализирани по скалпа, екстензорната повърхност на лакътни и коленни стави, седалището (най-често глутеалната гънка). Може да се засегне също кожата около пъпа, аксилите, веждите,  перианалната зона. Основните кожни лезии са еритем, папули и сквами. Нокътното ангажиране при псориазис може да се изяви с нокътни вдлъбвания, петна по ноктите (“мазни петна”), онихолиза (разслояване на нокътната плочка), субунгвална хиперкератоза. Ставно ангажиране се установява при 10 до 40% от пациентите с псориазис. Псориазисът предхожда артрита при около 70% от пациентите, което е най-честия клиничен вариант. При около 20% от случаите псориазисът последва развитието на ставния синдром. В тези случаи сигурна диагноза може да се постави в хода на проследяванете като диагностична значение има наличието на псориазис в семейството поради по-високата честота в определени фамилии. При 10% от болните псориазисът и артритът се изявяват едновременно. Псориатичният артрит (ПсА) е хетерогенно заболяване. Различават се няколко основни клинични форми като артрит с предоминанто ангажиране на дистални интерфалангеални стави; симетричен полиартрит (ревматоиден артрит – подобна форма); асиметричен олигоартрит; мутилиращ артрит с остеолиза на фаланги, метакарпални и метатарзални кости; аксиално ангажиране с асиметричен сакроилеит и спондилит. Характерен признак на ПсА е наличието на ентезит (възпаление на залавните места на сухожилията лигаментите и капсулите за костта). Дактилитът (дифузен оток на пръстите на ръцете или стъпалата извън контура на ставите) е друга характерна клинична находка при ПсА.

 

            Лабораторни и инструментални изследвания

            За псориазиса и ПсА няма специфичен лабораторен маркер с изключение на негативния тест за ревматоиден фактор. Хиперурикемия се установява при около 10-20% от пациентите в контекста на ускорения клетъчен цикъл на епидермалните клетки. Характерни рентгенови промени за ПсА са наличие на ново костно формиране в съседство с маргиналните ерозии, периостит и др. Може да установи наличие на асиметричен сакроилеит и паравертебрални осификации/синдесмофити.

 

            Лечението на ПсА включва нестероидни противовъзпалителни средства, локални или в селектирани случаи системни кортикостероиди, болесто-модифициращи антиревматични средства. От цитостатиците се прилагат метотрексат, лефлуномид, циклоспорин и др.; от биологичните средства - блокери на тумор-некротизиращ фактор алфа (TNF-алфа блокери) – етанерцепт, адалимумаб, голимумаб, инфликсимаб; антитяло срещу интерлевкин 12/23 - узтекинумаб. Лечението се определя от лекуващия ревматолог в зависимост от формата на заболяването и болестната активност при всеки индивидуален случай.

             

                                                                      Д-р Севдалина Ламбова, дм