Добре дошли в сайта на д-р Севдалина Ламбова, дм, ревматолог

 

 

 

Остеоартроза

        Остеоартрозата (ОА) е най-честата форма на ставна патология навсякъде по света, чиято честота нараства в процеса на стареене. Първично се развива дегенерация на ставния хрущял, последвано от хипертрофична реакция на субхондралната кост (склероза), формиране на нова костна тъкан по ставните ръбове (остеофити) и вторично синовиално възпаление. В зависимост от липсата или наличието на причиняващ фактор ОА се разделя на първична и вторична. Основните форми на вторична ОА са посттравматична, ОА при наследствени болести, при метаболитни, ендокринни, възпалителни ставни заболявания, при кристални артропатии. Класически зони на локализация на патологичния процес при първична ОА са носещите стави (коленни и тазобедрени стави), ставите на ръцете (дистални и проксимални интерфалангеални стави, първа карпо-метакарпална става), стъпала (първа метатарзофалангеална става) и гръбначен стълб.

 

            ОА има голяма социална значимост, която се определя от високата честота в популацията, значителната нетрудоспособност и инвалидност до която тя води, както и от разходите за лечение на заболяването. Лечението е насочено към овладяване на болката, функционалната увреда, редуциране на нетрудоспособността и инвалидизацията и подобряване на качеството на живот. То включва мултидисциплинарен подход от нефармакологични средства, обучение на пациента, физиотерапия, редукция на тегло, медикаментозна терапия, ортези, помощни средства, хирургично лечение. Фармакологичното лечение включва класически подход с контрол на болката и възпалението (аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), опиоидни аналгетици, вътреставно приложение на кортикостероиди) и приложение на симптоматични бавно действащи медикаменти за лечение на ОА (СБДМОА, SYSADOAs (SYmptomatic Slow Acting Drugs for OsteoArthritis), за които се предполага потенциал за забавяне на прогресията на заболяването. Към момента няма медикамент от групата, който да е регистриран като болесто-модифициращо средство за лечение на ОА. Към СБДМОА се отнасят глюкозаминсулфат, хондроитин сулфат, диацерин, неосапуняеми фракции на екстракт от соя и авокадо, приложени през устата и вътреставно приложение на хиалуронова киселина.

 

            Следва да се отбележи, че ОА е заболяване, чиято честота се увеличава прогресивно с възрастта. Значително нарастват проявите на рентгенологична и клинично проявена ОА във възрастта 65-75 години. В тази популация е най-висока честотата и на сърдечно-съдовите заболявания (артериална хипертония, исхемична болест на сърцето) и обичайно пациентите с тази патология са на комбинирана медикаментозна терапия. Приложението на НСПВС като симптоматично лечение на ОА е асоциирано със сърдечно съдов риск. Той се обусловя от една страна от механизма на действие на тази група медикаменти с инхибиране на простациклиновата синтеза в съдовия ендотел, и от друга от приложението им при болни на възраст над 70 години с често наличие на придружаваща патология – метаболитен синдром, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, преживян миокарден инфаркт, мозъчно-съдова болест, хронична артериална недостатъчност на крайниците. Класически странични ефекти на НСПВС са патологичните прояви от гастроинтестинален тракт, които се развиват като резултат на инхибирането на ензима циклооксигеназа-1 (COX-1) в лигавицата на храносмилателна система. Физиологично повишената ранимост на гастро-интестинален тракт при лица над 65 години, дългосрочното приложение на НСПВС във високи дози, анамнезата за язвена болест, приемът на нискодозиран аспирин, антикоагуланти, кортикостероиди, са добре известни фактори, обуславящи повишен риск от гастроинтестинални усложнения.

 

            Като се има предвид гастроинтестиналния и сърдечно-съдов риск при възрастните болни с ОА, които приемат продължително НСПВС, интригуваща е целта да се облекчат симптомите на заболяването, да се повиши функционалния капацитет и евентуално да се забави прогресията на заболяването с приложение на средства с добър профил на безопастност, които водят до редуциране на нуждите от НСПВС.    

 

                                                                       Д-р Севдалина Ламбова, дм