Добре дошли в сайта на д-р Севдалина Ламбова, дм, ревматолог

 

 

 

Ревматоиден артрит

            Ревматоидният артрит (РА) е хронично възпалително ставно заболяване, което засяга малките и средни по размер стави, в част от случаите и по-големи стави, вътрешни органи като бял дроб, кръвоносни съдове, хемопоетична и други системи. Средно 1% от популацията навсякъде страда от ревматоиден артрит с някои вариации при определени етнически групи. Жените боледуват 2-4 пъти по-често.

 

         Началото на заболяването е вариабилно. Най-често е постепенното начало с болка и скованост на ставите на ръцете и стъпалата със симетрично ангажиране, но в някои по-редки случаи заболяването дебютира остро с треска, ставни и извънставни прояви. В последния случай се налага диференциране от инфекциозно заболяване.

 

            Сухота в очите и устата (вторичен синдром на Sjögren) се установява при около 10% от пациентите с РА и е маркер за по-агресивно протичане на артрита. Очите могат да бъдат ангажирани по типа на склерит и еписклерит. Основните форми на белодробно засягане при РА са плеврит, интерстециален пулмонит, белодробни ревматоидни възли.

 

            В активната фаза на заболяването се установява ускорена СУЕ и повишени стойност на CRP, промени в кръвната картина. При 80-85% от пациентите се установява позитивен тест за ревматоиден фактор, който е неспецифичен маркер и може да е позитивен в редица други клинични ситуации извън ревматоидния артрит. Имунологичен маркер за ранна диагноза на ревматоидния артрит са антителата срещу циклични цитрулинирани пептиди (анти-CCP).

 

         Златен стандарт за диагноза на РА са рентгенографиите на ръце и стъпала. При случите на ранен артрит – рентгенографиите са без промяна. В тези случаи могат да се изполват ехография на стави и доплер, както и ядрено магнитен резонанс за регистриране наличието на синовиит и ранно откриване на костни ерозии. Съществено е, че в първите месеци на заболяването, липсват характерните рентгенови промени.

            От друга страна е установено,че ранната диагноза на заболяването и ранното започване на болесто-модифициращо лечение предотвратява развитието на ерозии и структурната увреда при РА. Поради това в нашето съвремие още в началото на диагностициране на заболяването наред с нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) за повлияване на болката и подобряване на функционалния капацитет се започва терапия с болесто-модифициращи средства (цитостатици - метотрексат, лефлуномид и др., както и биологични средства - адалимумаб, етанерцепт, голимумаб, цертулизумаб, инфликсимаб, тоцилизумаб и др.). При необходимост терапията се комбинира с приложение на кортикостероиди през устата или вътреставно.

 

            При наличие на индикации за лечение с изброените по-горе болесто-модифициращи средства ще бъдете скринирани с необходимите предварителни изследвания за наличие на противопоказания. В конкретния случай според активността на заболяването, наличието на придружаващи заболявания ще бъде избрана най-подходящата схема за лечение . Нуждите от модифициране на лечението в зависимост от ефекта и поносимостта ще бъдат оценени в хода на проследяването. Ще бъдете инсруктирани за необходимостта от проследяване и възможните нежелани реакции в хода на лечението.

                                                                       Д-р Севдалина Ламбова, дм